9.03.2008 г., 12:53

Облаци

669 0 3
 

Ех, вие, облаци -

същински сърца разпиляни,

същински души

от любовта ни огряни,

чистота белоснежна,

всемирни създания,

любов безбрежна

на ангелски сияния.

Непрестанно над нас

и с нас пътувате,

с нас се радвате,

с нас тъгувате...

Обичам ви, облаци,

във всичките ви разцветки,

във всеки нюанс.

За мен, вие, облаци,

сте като вълшебен житейски

астрален романс...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...