Ех, вие, облаци -
същински сърца разпиляни,
същински души
от любовта ни огряни,
чистота белоснежна,
всемирни създания,
любов безбрежна
на ангелски сияния.
Непрестанно над нас
и с нас пътувате,
с нас се радвате,
с нас тъгувате...
Обичам ви, облаци,
във всичките ви разцветки,
във всеки нюанс.
За мен, вие, облаци,
сте като вълшебен житейски
астрален романс...
© Анна Попова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
