23.05.2008 г., 11:51

Обладай ме... без докосване

3.1K 0 21
Приближи се...
Във тъмното трудно виждам чертите ти.
Да... красив си...
а и аз уморих се от скитане.
Погали ме...
Не... С дъха си ме милвай, любовнико.
Обладай ме...
Без докосване, с похот греховна.
Целуни ме...
Притисни ме до твоето тяло...
Покори ме...
нека с тебе да станеме цяло...
С шепот, нежно,
събудИ ти във мене първичното.
В буря снежна,
разтопИ ледовете до стичане...
от вулкана
съм готова кипящата лава
да поема...
След това да потъна в забрава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...