Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
26.03.2020 г., 10:00 ч.  

...и в небесата нарциси цъфтят... 

  Поезия » Философска, Гражданска
650 7 15

Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.

 

И леко ми е, светло на душата
и с поглед милвам нарцис разцъфтял.
И нека вълк да бъде, брат, за брата.
Аз няма да затъна в рядка кал.

 

Царе и папи, олигарси разни,
властта им е нетрайна, за беда.
И мъчиш се, човечество, напразно,
след славата да ходиш по вода.

 

Омръзна ми, до крясък ми омръзна,
в очите ви да бъда будала!
Стихът ми, непокорен смело дръзна,
лети, макар и с восъчни крила.

 

 Високо се издига, там в Всемира,
над хората, над Слънцето дори.
Жар - птица е, гори но не умира.
И всяка нощ сияе - до зори.

 

Пълзете си, спокойно ,примирени,
за мене само вечността е път,
от стихове, отдавна изгорени
и в небесата нарциси цъфтят...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Садим си здравец на балконите
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия
Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,
в заровената памет на пръстта...
Оказва се, че някъде по стръмното,
човекът се разминал със света.
И трябвало да стигне в най-дълбокото ...
  1099  6  12 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Едничкото хубаво, е че там нагоре няма царе и олигарси, поне там да има спасение.
    Само крясъкът остана непокътнат...
  • Силно!
  • "...след славата да ходиш по вода."
    Много силно, браво!
  • Ангелче, Мъдрост моя, прегръщам ви! Много се радвам, че те "дръпнах за клавиатурата", Красе!
  • "Омръзна ми, до крясък ми омръзна,
    в очите ви да бъда будала!"

    Разбирам този порив на душата.
    (с гръб към калта и молив във ръка).
    И зрънце непукизъм е достатъчен
    сред облаците да цъфтят цветя...
  • Юри, Силвенце, благодаря ви! П. П. И на теб, сенсей - за хубавата песен. Ще я слушам често, с удоволствие.
  • Цветен и необятен е космоса на душата ти, Наде, както и непримиримия дух. Продължавам.
  • Уф, сенсей, пак го "замота". Стари спомени, 400 изгорени стиха, един, единствен нарцис, цъфнал тази година и звезди, които приличат на нарциси...Песента е хубава, много! По текст на Евгений Долматовский. Все пак се радвам, че писанията ми предизвикват размсъл.
  • "до крясък ми омръзна", "нарциси цъфтят" и така нататък образи.
    Нарциси? Защо ли ти е хрумнало? При задълбочена минна психография... Нарцис знаеш кой /коя/ е. Но - цъфти. И в небесата...
    Много интересно!
    Но, понеже съм с много лоша - помнеща, памет, ето ти друго виждане:
    Жить и верить - это замечательно.
    Перед нами - небывалые пути:
    Утверждают космонавты и мечтатели,
    Что на Марсе будут яблони цвести.

    Хорошо, когда с тобой товарищи,
    Всю вселенную проехать и пройти.
    Звёзды встретятся с Землёю расцветающей,
    И на Марсе будут яблони цвести.

    Я со звёздами сдружился дальними,
    Не волнуйся обо мне и не грусти.
    Покидая нашу Землю, обещали мы,
    Что на Марсе будут яблони цвести!

    Ако щеш вярвай - на Евгений Долматовски е.
    И двамата сте страхотни оптимисти!
  • Благодаря, Гош!
  • Деа, Дени, Гени, благодаря ви!
  • Харесва ми оптимизма ти! Имаме нужда.
  • Красиво, красиво, красиво!!!💖
  • Само така 😊
Предложения
: ??:??