...и в небесата нарциси цъфтят...
Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата
и с поглед милвам нарцис разцъфтял.
И нека вълк да бъде, брат, за брата.
Аз няма да затъна в рядка кал.
Царе и папи, олигарси разни,
властта им е нетрайна, за беда.
И мъчиш се, човечество, напразно,
след славата да ходиш по вода.
Омръзна ми, до крясък ми омръзна,
в очите ви да бъда будала!
Стихът ми, непокорен смело дръзна,
лети, макар и с восъчни крила.
Високо се издига, там в Всемира,
над хората, над Слънцето дори.
Жар - птица е, гори но не умира.
И всяка нощ сияе - до зори.
Пълзете си, спокойно ,примирени,
за мене само вечността е път,
от стихове, отдавна изгорени
и в небесата нарциси цъфтят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
