17.06.2015 г., 8:43

Обновяване

1.1K 1 12

Разпадам се на късчета история,
жигосала ме с белега на вечното.
Отломки, по човешки проговорили,
сега мълчат - ненужни и далечни.

Смалявам се до точка на безпомощност,
танцуват ято гарвани в очите ми.
Кълбото от навъсените спомени
помахва ми за сбогом и отлита.

Събирам се - прашинка, камък, коренче -
детайли на духа корав и тялото,
но няма спойка, липсват и опорите,
с които има вид завършен цялото.

Сглобявам и подреждам си надеждите,
намествам си минутите мълчание,
изплитам си на истини от преждата
терлици за вселенски разстояния.

Прераждам се от хаоса на нищото,
събуждам си заспалите илюзии
и връщам се - по-силна и пречистена,
чрез звуците божествени на музика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последният куплет ми легна на сърце и душа. А цялото стихотворение - браво!
  • Красиво и ефирно!
    Поздрав!
  • Метаморфози от разпад до прераждане. Оригинални образи: "гарвани в очите", "кълбо от спомени","отломки проговорили", "хаоса на нищото" "истини от прежда". Наистина е музика!
    Облекчен ямб с дактилни рими. Допълнителен бонус са вътрешните съзвучия "подреждам-надеждите" ,"кълбото-сбогом", "намествам-вселенски" и асонансите "изплитам-истини", "събуждам-звуциите-музика".
  • Върховна поезия!
  • Браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...