30.09.2016 г., 0:16

Обороти

469 1 1

Обороти

 

Когато ме намери, бях в депресия.

Не правех опити да отпътувам-

бях героиня във измислена импресия.

И щях да продължавам да боксувам.

 

Животът ми се върна отначало

и постепенно почна да работи.

Първоначално мудно, някак- вяло,

сега- почти на пълни обороти.

 

Ти нещо ми говориш. Аз се смея.

Облегнала съм се на твойто рамо.

Чрез въздуха, около теб, живея.

Но само с тебе. И до тебе, само!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...