9.03.2008 г., 14:40

Оборотни чувства

1.3K 1 32

На кой му пука за бездомните животни,

за клошарите, умиращи в нощта?...

Тихо тлееме във чувства оборотни,

сред пошлост, завист, злъч и суета...

 

 

На кой му пука за детските очички

и в тях, стаените от глад сълзи?...

За всичко сме виновни ние, всички!

Безличие в душите ни пълзи...

 

 

 

Чувствата ги заменихме толкоз лесно,

като жилище - за повече пари!...

Но в новите ни къщи, пак е тесно...

А уж сменихме ги за по-добри!

 

 

И пак сме бедни, залостили вратите,

на сетивата си, задръстени от грях...

И едва ли ще достигнем висините,

неизтупали душевната си прах!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук съм без думи, Вълчо!!!
  • Страшно! Тъжно! Истинско! Поздравявам те за невероятното прозрение облечено в рими!
  • "На кой му пука..."
    На нас,приятелю...,на нас,които по свой начин "изтупваме душевната си прах".Опитваме да изчистим сетивата си и прогоним безразличието от душите си.Дължим го на децата,нали?Прав си,за сълзите в техните очи сме виновни всички и всички трябва с разум и душа да избърсваме тези сълзи.Аз вярвам,че един ден...ще успеем!Ако си подадем ръце и продължим с вяра...!
    Прегръщам те,с възхита,приятелю!
    Поздрав на всички,споделили размисли,преди мен!
  • "За всичко сме виновни ние, всички!
    Безличие в душите ни пълзи..."

    Колко истина има в думите ти!
    А за жалост все търсим вината в другите, преди да се вгледаме в собственото си безразличие и безхаберие...
    Поздрав
  • Прекрасно е! Остави ме без думи за коментар.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...