9.03.2008 г., 14:40

Оборотни чувства

1.3K 1 32

На кой му пука за бездомните животни,

за клошарите, умиращи в нощта?...

Тихо тлееме във чувства оборотни,

сред пошлост, завист, злъч и суета...

 

 

На кой му пука за детските очички

и в тях, стаените от глад сълзи?...

За всичко сме виновни ние, всички!

Безличие в душите ни пълзи...

 

 

 

Чувствата ги заменихме толкоз лесно,

като жилище - за повече пари!...

Но в новите ни къщи, пак е тесно...

А уж сменихме ги за по-добри!

 

 

И пак сме бедни, залостили вратите,

на сетивата си, задръстени от грях...

И едва ли ще достигнем висините,

неизтупали душевната си прах!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук съм без думи, Вълчо!!!
  • Страшно! Тъжно! Истинско! Поздравявам те за невероятното прозрение облечено в рими!
  • "На кой му пука..."
    На нас,приятелю...,на нас,които по свой начин "изтупваме душевната си прах".Опитваме да изчистим сетивата си и прогоним безразличието от душите си.Дължим го на децата,нали?Прав си,за сълзите в техните очи сме виновни всички и всички трябва с разум и душа да избърсваме тези сълзи.Аз вярвам,че един ден...ще успеем!Ако си подадем ръце и продължим с вяра...!
    Прегръщам те,с възхита,приятелю!
    Поздрав на всички,споделили размисли,преди мен!
  • "За всичко сме виновни ние, всички!
    Безличие в душите ни пълзи..."

    Колко истина има в думите ти!
    А за жалост все търсим вината в другите, преди да се вгледаме в собственото си безразличие и безхаберие...
    Поздрав
  • Прекрасно е! Остави ме без думи за коментар.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...