Mar 9, 2008, 2:40 PM

Оборотни чувства

  Poetry » Civic
1.3K 1 32

На кой му пука за бездомните животни,

за клошарите, умиращи в нощта?...

Тихо тлееме във чувства оборотни,

сред пошлост, завист, злъч и суета...

 

 

На кой му пука за детските очички

и в тях, стаените от глад сълзи?...

За всичко сме виновни ние, всички!

Безличие в душите ни пълзи...

 

 

 

Чувствата ги заменихме толкоз лесно,

като жилище - за повече пари!...

Но в новите ни къщи, пак е тесно...

А уж сменихме ги за по-добри!

 

 

И пак сме бедни, залостили вратите,

на сетивата си, задръстени от грях...

И едва ли ще достигнем висините,

неизтупали душевната си прах!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • И тук съм без думи, Вълчо!!!
  • Страшно! Тъжно! Истинско! Поздравявам те за невероятното прозрение облечено в рими!
  • "На кой му пука..."
    На нас,приятелю...,на нас,които по свой начин "изтупваме душевната си прах".Опитваме да изчистим сетивата си и прогоним безразличието от душите си.Дължим го на децата,нали?Прав си,за сълзите в техните очи сме виновни всички и всички трябва с разум и душа да избърсваме тези сълзи.Аз вярвам,че един ден...ще успеем!Ако си подадем ръце и продължим с вяра...!
    Прегръщам те,с възхита,приятелю!
    Поздрав на всички,споделили размисли,преди мен!
  • "За всичко сме виновни ние, всички!
    Безличие в душите ни пълзи..."

    Колко истина има в думите ти!
    А за жалост все търсим вината в другите, преди да се вгледаме в собственото си безразличие и безхаберие...
    Поздрав
  • Прекрасно е! Остави ме без думи за коментар.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...