Vintersorg (Георги)
46 76
22.08.2007 г., 16:32 ч.

Обратно броене 

  Поезия
675 0 4

Отново съм наблизо. На брега

съм застанал като мнима сянка

на човек, избягал от света,

стиснал във ръка една останка

 

от живот, далече от вълните,

от живот сред глъчка и бетон,

дето в пушеци започват дните

и завършват с маска от неон.

 

В ръката ми часовник отброява

последните живи мигове до деня,

в който трябва бързо да преправя

душата си и да се върна към света.

 

Аз ти го нося. Нека бъде дар

за теб, за тихата прохлада,

за къщичката, измазана с вар,

за утрините, лъхащи наслада.

 

Вземи го, море, аз не искам

да превръщам живота си в циферблат

и моментите в шепи да стискам.

Вземи го, без него съм по-богат!

 

Под вълните, оловно изстинали,

моят джобен часовник лежи

и стрелките му, мъртво застинали,

отброяват свободни мечти.

 

15. 08. 2007

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??