Отново съм наблизо. На брега
съм застанал като мнима сянка
на човек, избягал от света,
стиснал във ръка една останка
от живот, далече от вълните,
от живот сред глъчка и бетон,
дето в пушеци започват дните
и завършват с маска от неон.
В ръката ми часовник отброява
последните живи мигове до деня,
в който трябва бързо да преправя
душата си и да се върна към света. ...