Обречени
Гледаш ме в очите и ме лъжеш.
Знам го, знам го от преди.
Как ли да искам да се върнеш?
Като не знаеш, как ме боли.
Моля те, не искам да те слушам.
Сякаш непознат за мен си ти.
Защо да искам да те имам?
Като ме обричаш на сълзи.
Късно е. Светът ми разруши.
Доведе ада и най-подлите злини.
Защо повярвах аз на твоите лъжи?
Моля те, върви си, върви...
Не искам да мe лъжеш, знай, не искам.
Стой далеч от мене ти.
Повече не искам да те виждам.
Разби ми всичките мечти.
© Марина Петрова Всички права запазени