Nov 16, 2004, 10:02 AM

Обречени

  Poetry
1.3K 0 1

Обречени

 

Гледаш ме в очите и ме лъжеш.

Знам го, знам го от преди.

Как ли да искам да се върнеш?

Като не знаеш, как ме боли.

 

Моля те, не искам да те слушам.

Сякаш непознат за мен си ти.

Защо да искам да те имам?

Като ме обричаш на сълзи.

 

Късно е. Светът ми разруши.

Доведе ада и най-подлите злини.

Защо повярвах аз на твоите лъжи?

Моля те, върви си, върви...

Не искам да мe лъжеш, знай, не искам.

Стой далеч от мене ти.

Повече не искам да те виждам.

Разби ми всичките мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може да ти е разбил мечтите, но дано срещнеш (или вече си го срещнала) човека, който ще възроди отново старите мечти-още по-красиви

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....