Nov 16, 2004, 10:02 AM

Обречени

  Poetry
1.3K 0 1

Обречени

 

Гледаш ме в очите и ме лъжеш.

Знам го, знам го от преди.

Как ли да искам да се върнеш?

Като не знаеш, как ме боли.

 

Моля те, не искам да те слушам.

Сякаш непознат за мен си ти.

Защо да искам да те имам?

Като ме обричаш на сълзи.

 

Късно е. Светът ми разруши.

Доведе ада и най-подлите злини.

Защо повярвах аз на твоите лъжи?

Моля те, върви си, върви...

Не искам да мe лъжеш, знай, не искам.

Стой далеч от мене ти.

Повече не искам да те виждам.

Разби ми всичките мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може да ти е разбил мечтите, но дано срещнеш (или вече си го срещнала) човека, който ще възроди отново старите мечти-още по-красиви

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...