23.01.2020 г., 23:40

Обсебване

1.1K 1 2

Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека - способността му да се обсебва.
Ето например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол,
трети, обсебени от човешка ласка, идват да я подушат, защото нямат у дома,
четвърти, обсебени от чуждия живот, наблюдават ли наблюдават, чакат човекът да се препъне, че да го осмеят, и да възвеличат собствения, който диша от чуждия.

И всичките до един обсебени от себе си.
Питат, за да чуят.
Помагат, за да получат.
Отмъщават, защото са били наранени.
И са наранени, защото им е било отмъстено.

Превърнали сме
живота в симбиоза на
его с его.
Една разяждаща симбиоза.

Защото ако моето его,
и твоето,
и нейното,
и неговото,
и така всички до едно
бяха цветя,
ние отдавна щяхме да сме
изгнили.

Отдавна не съм ви писала.
Сигурно защото
се бях обсебила
от себе си.

 

 

 

 

 

С любов,
Една сервитьорка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ponichka Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...