Jan 23, 2020, 11:40 PM

Обсебване

1.1K 1 2

Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека - способността му да се обсебва.
Ето например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол,
трети, обсебени от човешка ласка, идват да я подушат, защото нямат у дома,
четвърти, обсебени от чуждия живот, наблюдават ли наблюдават, чакат човекът да се препъне, че да го осмеят, и да възвеличат собствения, който диша от чуждия.

И всичките до един обсебени от себе си.
Питат, за да чуят.
Помагат, за да получат.
Отмъщават, защото са били наранени.
И са наранени, защото им е било отмъстено.

Превърнали сме
живота в симбиоза на
его с его.
Една разяждаща симбиоза.

Защото ако моето его,
и твоето,
и нейното,
и неговото,
и така всички до едно
бяха цветя,
ние отдавна щяхме да сме
изгнили.

Отдавна не съм ви писала.
Сигурно защото
се бях обсебила
от себе си.

 

 

 

 

 

С любов,
Една сервитьорка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ponichka All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....