Обвивка

5.01.2014 г., 21:22 ч.

Поезия » Философска

4.8 (16)

1213 1 22

Не казвай кой си, никога не казвай!
Приятелствата често ни подвеждат
и вместо коте, мъркащо на пазва,
змия се случва даже да отглеждаш.
Ти ризата си може да даряваш –
с кълчищни кръпки и ръкав сатенен.
Но никога недей да разкрояваш
душата си за други и за тебе.
Защото нищо няма да остане,
а другите напразно ще прахосат
безценното. Сърдечните ти рани
ще те превърнат бавно в хленчещ просяк. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Разпятие за щъркели
"Мяра, според мяра..."

На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...
Закъсня

Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...
***

Понеже не успявам да се впиша и цялата съм някак на парчета през май денят ми е накъсан на ноти... м...

Още произведения »