Обвивка
Не казвай кой си, никога не казвай!
Приятелствата често ни подвеждат
и вместо коте, мъркащо на пазва,
змия се случва даже да отглеждаш.
Ти ризата си може да даряваш –
с кълчищни кръпки и ръкав сатенен.
Но никога недей да разкрояваш
душата си за други и за тебе.
Защото нищо няма да остане,
а другите напразно ще прахосат
безценното. Сърдечните ти рани
ще те превърнат бавно в хленчещ просяк.
Пази душата си от дъжд и огън,
не я оголвай сред бездомни тръни.
Да сеят – не допускай – троскот
най-дрипавите сенки помежду ни.
Не казвай кой си. Тихо е. До болка.
И остани си скрит в обвивка кестен –
бодлив и тъжен, приютил несгоди,
висящ на сухото дърво обесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
