25.05.2012 г., 14:14

Обява на страница №13

939 0 11

Търси се обич изчезнала – млада, наивна и дива.

Отличителни белези – хич, ама хич не ù пука,

с камуфлажни кубинки и рокля от думи бодливи,

с вчерашен грим и със седем лъжи във юмрука.

 

В погледа с осем надежди, кървящи от залези,

с девет къдрици – коралови – чакащи ласки,

с десет пътеки неведоми, отпечатани в палеца,

и със семки от тиква във джоба, ако трябва каляска.

 

Преди време единадесет пъти звъня по мобилния,

а дванадесет нагли сигнала кънтяха: свободно.

После тринадесет капки от дъжд – най-проливният,

се забиха в сърцето ù – тихо, дълбоко и подло.

 

Оттогава се скри в чекмеджето със спомени.

И тринадесет нощи без сън и покой, без забрава...

Вчера изчезна, без дори да ми махне за сбогом,

без дори и следа, след която да тръгна, ей тъй, да остави.

 

Ето, пиша тази обява на страница номер тринайсет –

търси се обич наивна и дива, млада, незачената даже.

Ако някой в редовете своята обич за миг припознае,

нека тринадесет пъклени кръга към нея в дъжда ми покаже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...