Обязден

20.07.2013 г., 18:20 ч.

Поезия

842 0 2

Ще обяздя високия вятър,
който зиме пълзял е под мен.
Той отгледан е в тесния яхър,
за да вземе дъха ми във плен.

И със него почти до звездите
под шпалир от пулсари на прах
ще достигнем, и само лъчите
ще нашепват изкусно - за грях.

По първичните стъпки свещени
ще гадаем, а сякаш и Бог
ще взривява човешки Вселени,
зажаднели за девствен чертог.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.