Обязден

Poetry

1.3K 0 2

Ще обяздя високия вятър,
който зиме пълзял е под мен.
Той отгледан е в тесния яхър,
за да вземе дъха ми във плен.

И със него почти до звездите
под шпалир от пулсари на прах
ще достигнем, и само лъчите
ще нашепват изкусно - за грях.

По първичните стъпки свещени
ще гадаем, а сякаш и Бог
ще взривява човешки Вселени,
зажаднели за девствен чертог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0