Оценката
Много пътища в живота има -
доброволно тръгнах по един от тях.
В пролет, лято, есен, че и зима
сях, плевих и носех тежко,и не спях...
Стръмнини изкачвах все нагоре,
спусках се надолу в пътя без шейна.
Всякъде откривах, че и зор е...
И за всичко туй си имах и вина.
В този път с упорство аз пътувах
в дъжд и сняг, със ветровете и мъгла.
Нощем светли сънища сънувах,
търсех скришно в балата сено - игла.
Ден след ден по тази земна схема
трупам си годините във гръб зад мен.
Все се каня в дните да се взема
да посрещна най-големия си ден.
Във кадър аз живота си да видя -
сам оценка обективна да му дам.
Със доволство сам да си завидя
дни преди да се запътя аз натам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
