Очаквам чудеса
Изтрих със гума всичките си грешки,
не мога да поправя ни една!
А някои си спомням със насмешка,
такава ли глупачка съм била!
Не искам да поглеждам календара,
прилича на неспирен листопад!
Една след друга датите догарят
без право на завръщане назад.
Оглеждам се – зад мен тъмнее нещо,
прекрасното ми минало е сън
и спомени като ненужни вещи
лежат в праха разхвърляни навън.
А някой се спотайва тихо в мрака,
потрива там доволно със ръце.
Намигвам му, ще трябва да почака,
не бързам да се срещнем! Още не!
Пропуснатите мигове ме мамят,
не искат да си тръгнат без следа,
изгряват и залязват в паметта ми
и казват да очаквам чудеса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
