Очакване...
* * *
Като хралупа в дърво
притихнал в очакване,
неусетно аз чакам да мине денят
и секундите сякаш със счупени крайници,
измъчено, бавно вървят...
Недостижима, далечна,
дори за мисълта...
Сякаш на милиони светлинни години,
далеч във пространството - бяла тъга,
и няколко облака сини...
Но зная, ще чуя
стъпките леки,
вятър ще свири във звън на стъкла,
ще разсее тъгата,
ще блесне звезда
и ти ще застанеш на прага.
Ще стоя, ще те гледам...
Ти ще прекрачиш.
Ще дойдеш до мен,
ръка ще поставиш на моето рамо,
вероятно, извлякла поуката...
До мен ще приседнеш,
ще видиш в очите ми колко желана си
и глава ще положиш във скута ми...
Ето така... Тихо! Без думи!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
