Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
9.02.2008 г., 9:34 ч.

Очакване... 

  Поезия » Бели стихове
980 0 27

        *        *         * 

 

Като хралупа в дърво

притихнал в очакване,

неусетно аз чакам да мине денят

и секундите сякаш със счупени крайници,

измъчено, бавно вървят...

Недостижима, далечна,

дори за мисълта...

Сякаш на милиони светлинни години,

далеч във пространството - бяла тъга,

и няколко облака сини...

Но зная, ще чуя

стъпките леки,

вятър ще свири във звън на стъкла,

ще разсее тъгата,

ще блесне звезда

и ти ще застанеш на прага.

Ще стоя, ще те гледам...

Ти ще прекрачиш.

Ще дойдеш до мен,

ръка ще поставиш на моето рамо,

вероятно, извлякла поуката...

До мен ще приседнеш,

ще видиш в очите ми колко желана си

и глава ще положиш във скута ми...

 

Ето така... Тихо! Без думи!...

 

        *        *        *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??