* * *
Като хралупа в дърво
притихнал в очакване,
неусетно аз чакам да мине денят
и секундите сякаш със счупени крайници,
измъчено, бавно вървят...
Недостижима, далечна,
дори за мисълта...
Сякаш на милиони светлинни години,
далеч във пространството - бяла тъга,
и няколко облака сини...
Но зная, ще чуя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up