28.07.2017 г., 8:30

Очакване

527 2 7

Дори да вали,
                    ще дойдеш,
нали?
Ще чакам
              на мръсната
гара.
Дори да гърми,
                       излез и тръгни.
Сърцето претрупай
                            със вяра.
Дори
       да кърви,
                    сред капките
                                         спри.
                         Червената
                  локва
           те
гледа.
Със страшни очи...
Със страшни очи...
                       Животът
                    е
     прашна
завеса.
Дори да боли,
                        любима,
                                     тръгни.
                      Неспирно
           преследвай
безкрая.
И после се спри...
И после се спри...
Какво ще се случи?
Не зная...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...