Дори да вали,
ще дойдеш,
нали?
Ще чакам
на мръсната
гара.
Дори да гърми,
излез и тръгни.
Сърцето претрупай
със вяра.
Дори
да кърви,
сред капките
спри.
Червената
локва
те
гледа.
Със страшни очи...
Със страшни очи...
Животът
е
прашна
завеса.
Дори да боли,
любима,
тръгни.
Неспирно
преследвай
безкрая.
И после се спри...
И после се спри...
Какво ще се случи?
Не зная...
© Димитър Драганов Всички права запазени