28.07.2017 г., 8:30

Очакване

532 2 7

Дори да вали,
                    ще дойдеш,
нали?
Ще чакам
              на мръсната
гара.
Дори да гърми,
                       излез и тръгни.
Сърцето претрупай
                            със вяра.
Дори
       да кърви,
                    сред капките
                                         спри.
                         Червената
                  локва
           те
гледа.
Със страшни очи...
Със страшни очи...
                       Животът
                    е
     прашна
завеса.
Дори да боли,
                        любима,
                                     тръгни.
                      Неспирно
           преследвай
безкрая.
И после се спри...
И после се спри...
Какво ще се случи?
Не зная...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...