Очакване
по Лулу
Развял крачол на панталон
из градскио сокак,
съм срещнал Вас, шери миньон,
ударил бодро крак.
Кат пеперудка – скок подскок,
сте в шарен фустанел.
А мен, щурченце, прасна ток
от Ваши натюрел.
Заблъска там в гърди ми кор,
ограбчи ме мерак,
към Вас с око отправил взор –
на тенджера капак.
– Простете ми, шери миньон,
че съм одързостен,
но каня Ви на котильон,
но тет а тет със мен!
– Възрадвана съм, мон гарсон! –
отвърнахте тогаз. –
Изчипкам ли си свой фасон,
ме чакайте у Вас!
Сейчас кибича у квартир,
а времето е спрял.
Ми, ха елате, най-подир...
... съм вече изтрещял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
))))))
