7.04.2008 г., 10:59 ч.
Очерк за една предизвестена смърт
Написах си самичка некролог
и паметник поръчах си - гранитен.
Във църквата помолих се на Бог
в аванс да ми прости дори вините.
И нови дрехи, ново одеяло
надиплих в скрина. Сложих и покров.
Та щом покрият бедното ми тяло,
да свършат грижите. До пресен ров.
А после... рèчи, шепа пръст, цветя.
Вино и жито. И горящи свещи.
На чашка спомени: "А беше тя..."
Предвидих всичко. Каня ви на среща.
© Мая Попова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Винаги оставяй нещо неприготвено! Мисли по - позитивно! Стихотворението е прекрасно!
-
Великолепен стих!!!
-
прегръщам те...с обич.
-
Отне ми го , да видя , че съм силна ли ,
та аз така добре го знам !
Върни ми го , че други ще ме милват ,
а той е там , навярно много сам...
Добре , че плановете са приоритет на Всевешния , и не знаем кой кога .Но някои от нас болезнено знаят каво значи Неговото отнемане...
Бъди жива и здрава ! -
Докосна ме това стихотворение! Много изстрадано! Но такъв талант трябва да живее
Поздрави!!! -
Смъртта не е човек да я поканиш.
Не е и цел, макар да се постига.
Не е и лек на всички наши рани,
макар да слага край на всяка грижа.
И все пак ми е някак близко,
познато туй, прочетено на ум.
Ако и да не съм го искал
то сякаш в мен било е като сън. -
Аааа, това не е за коментиране! Избоксира ме в корема. Както казва, Елица, направо си е прединфарктно. Поклон пред таланта ти, ама да не дава Господ за другото!!!! Я си седи тук, виж как хубаво ни "побутваш" съвестта...
-
Мая, онемях... Това ти ли си?! То, че среща ще има - се знае. Някога...
Писано е. Да си подготвен за всичко - няма лошо. Но, ти СИ тук и СЕГА!Другото е второстепенно. Имаш любовта на толкова хора! -
ОБИЧАМ ТЪЖНИТЕ СТИХОВЕ!УНИКАЛНО!!!
-
Много е хубаво!
-
Да режисираш собственото си погребение.
Не всеки го може.Възхитена съм! -
Мая, Уникална си!!!
-
Много ми хареса!Поклон! Няма какво повече да кажа, просто поклон!
-
Нямам думи!!!Загубих много близак човек и този стих ме върна назад към това събитие....!!!!Много точно и на място казано.
-
Стихът ме разтресе! Поздрав!
-
Стиха ти е ужасяващо прекрасен, но моля те не трябва да пишеш такива стихове повече.
И едно въпросче ако Админа и ти ми позволите: Какво /кого/ ти въздейства за да напишеш този ужасяващ стих.
Поздрав от мен -
Ау-у-у!Жестоко!
-
Леле!Наистина успя да ни стреснеш с този стих!Посланието навежда наистина на много дълбоки размисли!Възхищавам ти се, наистина!Плюя си в пазвата и ти давам 6-ца, въпреки че ти е малка тази оценка!!!!!!
-
спете спокойно, или плюйте през рамо - авторката е в цветущо здраве и прекрасно настроение но нали целта на поезията е да предизвиква чувства надявам се, че съм успяла. благодаря на всички, които си направиха труда да прочетат.
-
Мая Попова! Изречена!
Лирическата ти е с диагноза.Ако друг не я е поставил...правя го аз.За пръв и последен път.;((
Аз като доверчив читател и сляпо вярващ простак,за кой ли път осъмвам ошашавена.
А ти си точна и истинска...дявол да го вземе! -
Попова, съвсем изумях вече от тези погребални вопли... Аман бре...
Не мога да съм сериозна, не, че нещо... ама ти си знаеш!
-
Умирването забранен!!!
През никаква случка!!! Да се разбираме и да става ясно, оти я не позволявам и не разрешавам!!!
Точка!
Мая, ако си решила да избягаш от простотията, моля те, вземай ме със себе си...
И аз трудно издържам вече
Сериозно - стихът ти ме ошашави съвсем директно. Разбрах нещо за себе си, но няма да си го призная публично
Благодаря ти!!! -
Много е рано за такива срещи!Я малко по-ведро
Иначе-прекрасен стих! -
Тъжно е!
Изпращам ти усмивка, въпреки че и аз бях в подобно настроение! -
Абе, Маичка, прединфарктно ми подейства с този стих!
Разтрепери ми се душичката! -
Ама и "Memento vivere"!
-
Уау! За малко да го изпусна. Е това нямаше да се сетя да го напиша никога. Браво, Майче!
-
Къде е тръгнала лирическата, като има още... че и другода яде на тоя свят, а? Питам, ммм?
Пък има и по много хорА още да играе!
А на Майчето - прегръдка с обич за стиха! -
Нали знаеш "Memento mori!" - да помниш смъртта дава силата, мъдростта и свободата да живееш. Ненапразно нашите баби са приготвяли на всеки необходимото за погребение още след раждането му.
Поздравления! -
Направо ми иде да дойда при теб в Софийско, ако знаеш какво те чака!!! Натъжих се, но знам какъв човек си и се усмихнах после
Лирическата е това.
С Мая има да се събираме, ехееееее -
Къде се е разбързала... лирическата?
Поздрав за стиха! -
Еееееееееееее, откога чекам да ме поканиш на среща... да си зема и кучето, па и то да апне малко... да си опушиш (поне) единия баджак, ей! И по възможност, без сол...
-
Ей, Майка, ай са па ти! Убаво стихо, обещавам, ке дода, ама след 80-90 годин, нал тъй! Добре, де, айде 100!!! Не нам, дали ке изкарам повеке! Поздрави от тойо свет!
-
Тръпки ме полазиха от стиха ти, Майче!
Страхотно силно и въздействащо! -
Не са желателни такива срещи. Я си живей още много дълго!!!
Поздравления, Мая!!! -
Не бих си пожелала да се срещнеп точно по такъв повод, но ще е хубаво, ако хора като нас се намерят и от другата страна
-
Боже опази всички...
-
Прекрасно е, като идея и изпълнение - дано само тази среща е в доста по-късен етап...
Много ми хареса! -
Боже, откъде такива страховити мисли, та чак и в стих да ги сложиш??Много раничко ти е да мислиш за това-НЕДЕЙ!!!Страшна среща ще е тази!
-
А, не. Предпочитаме срещите приживе. Дори и със лирическата - тя има още много да ни каже!
Поздравления за стиха! -
Ох! Потръпнах!
-
Алиса предвидливо
написа Наръчник за възкръсване...
Но лирическата я предпочитаме
в сегашнатата и форма... -
!!!!!!!!!!!!!!
Страхотен стих!!! -
Много ме натъжи...мила Мая...
дано не се състои...никога тази среща...
с обич за теб. -
Страшно ми стана....
-
Въх, умря ма! Целувам възхитено крайчеца на покровът ти твой.
Умир...!!!!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
