Очи като море
Със сребърни очи като море бездънно,
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало
света и слънцето в апатия заспали...
Необуздан, духът ти мощен
летеше все напред безплътен
и сля се с облаците пак безсмъртен,
и срещаше скалисти върхове,
но не чувах себе си да жалиш,
с очи топеше ледове,
успя огньове да запалиш...
Разля се тихо в мрака твоят глас,
избави и света от жлъч и бяс...
Душата ти е чист кристал
и знам, че в нов стремеж си пак горял!
Гори! Лети, дете!
Към синята луна,
спаси се от суетата и шума!
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало
света и слънцето в апатия заспали...
Необуздан, духът ти мощен
летеше все напред безплътен
и сля се с облаците пак безсмъртен,
и срещаше скалисти върхове,
но не чувах себе си да жалиш,
с очи топеше ледове,
успя огньове да запалиш...
Разля се тихо в мрака твоят глас,
избави и света от жлъч и бяс...
Душата ти е чист кристал
и знам, че в нов стремеж си пак горял!
Гори! Лети, дете!
Към синята луна,
спаси се от суетата и шума!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
