azura_luna (Петя Стефанова) azura_luna (Петя Стефанова)
23 154
Aug 6, 2007, 9:59 PM

Очи като море

  Poetry
978 1 2
Със сребърни очи като море бездънно,
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало
света и слънцето в апатия заспали...
Необуздан, духът ти мощен
летеше все напред безплътен
и сля се с облаците пак безсмъртен,
и срещаше скалисти върхове,
но не чувах себе си да жалиш,
с очи топеше ледове,
успя огньове да запалиш...
Разля се тихо в мрака твоят глас,
избави и света от жлъч и бяс...
Душата ти е чист кристал
и знам, че в нов стремеж си пак горял!
Гори! Лети, дете!
Към синята луна,
спаси се от суетата и шума!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0