yotovava (Валентина Йотова)
2511 20987
12.11.2021 г., 15:17 ч.  

Очила за зимата 

  Поезия » Философска, Друга
575 4 14

ОЧИЛА ЗА ЗИМАТА

 

Мъглата ли превзема хълма,
или с кокоша слепота
очите ми сега се пълнят
и чезне одрипял светът?

 

Не бях ли свикнала довчера

над мене птица да кръжи,

в небето пристан да намеря

подир коварства и лъжи?

 

Но днес морето опустява

брегът се рони – песъчлив.

Рисувам – в късната им врява,

три чайки с изхабен молив.

 

Задрасквам улици, площади,

без щрихи пада вечерта,

пълзи по стихналите сгради,

настръхнал и лютив, студът.

 

Стемглаво хълта във сърцата,

сънят престава да е храм.

Аз бях довчера непозната,

каква съм днес – дори не знам.

 

И в чашата ми – вместо лято,

изстива мътното кафе.

Сълза е капката, която

разчупва камъка на две.

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??