yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
12 нояб. 2021 г., 15:17  

Очила за зимата 

  Поэзия » Философская, Другая
638 4 14

ОЧИЛА ЗА ЗИМАТА

 

Мъглата ли превзема хълма,
или с кокоша слепота
очите ми сега се пълнят
и чезне одрипял светът?

 

Не бях ли свикнала довчера

над мене птица да кръжи,

в небето пристан да намеря

подир коварства и лъжи?

 

Но днес морето опустява

брегът се рони – песъчлив.

Рисувам – в късната им врява,

три чайки с изхабен молив.

 

Задрасквам улици, площади,

без щрихи пада вечерта,

пълзи по стихналите сгради,

настръхнал и лютив, студът.

 

Стемглаво хълта във сърцата,

сънят престава да е храм.

Аз бях довчера непозната,

каква съм днес – дори не знам.

 

И в чашата ми – вместо лято,

изстива мътното кафе.

Сълза е капката, която

разчупва камъка на две.

 

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??