16.11.2008 г., 20:38

Очилата розови

1.5K 0 2

Лабиринт е винаги животът, луташ се

със цел, без цел, но изходът е винаги

възможен, очилата розови си взел.

Всеки има своя ангел, който пази го

от зло, зад теб стои един приятел,

в главата предатели по много.

Приказки, написани, красиви,

вярвайте винаги в тях.

Това, което дава сили,

разбира се, е само любовта.

Борба е всичко и то трудна...

Днес от тебе обичта далеч е,

утре може да се върне.

Надежда, голяма и дълбоко скрита,

винаги ще се таи, добра приятелка,

боли я, в сърцето там си я пази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за хубавия стих!
    " Това, което дава сили,
    разбира се, е само любовта."- тя е в основата на всичко...
  • Харесах! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...