Nov 16, 2008, 8:38 PM

Очилата розови

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Лабиринт е винаги животът, луташ се

със цел, без цел, но изходът е винаги

възможен, очилата розови си взел.

Всеки има своя ангел, който пази го

от зло, зад теб стои един приятел,

в главата предатели по много.

Приказки, написани, красиви,

вярвайте винаги в тях.

Това, което дава сили,

разбира се, е само любовта.

Борба е всичко и то трудна...

Днес от тебе обичта далеч е,

утре може да се върне.

Надежда, голяма и дълбоко скрита,

винаги ще се таи, добра приятелка,

боли я, в сърцето там си я пази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за хубавия стих!
    " Това, което дава сили,
    разбира се, е само любовта."- тя е в основата на всичко...
  • Харесах! Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....