Очите на дъжда са пълни с лято
Лятото не бърза да си ходи,
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка
в синьото око на облак благ,
който се препъна в хълма хрупкав,
пукна си главата, за капак,
и дъждът се втурна, запремята,
и пиля́ сребро... с очи видях,
че очите му са пълни с лято,
устните – с къпини, топъл смях.
Лятото с косачките бърбори
и плете чадъри от камъш,
сее жар и пот, и моли морен,
кротичък да никне всеки дъжд.
В хоризонт, избухнал в детелини,
късогледа мравка с очила
зърва юли, как на юг отлита
и с антенка хваща нишка хлад.
Залезът е взел свръхдоза нежност,
на шафран и пъпеши горчи...
... и преля морето,
август беше
на дъжда в дълбоките очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Мерси и поздрави!
