ИнаКалина
523 11400
29.07.2024 г., 21:44 ч.

Очите на дъжда са пълни с лято 

  Поезия
314 11 22

Лятото не бърза да си ходи,

рови се до късно в прахоляк,

тръска си къдриците свободно

и не щеш ли, вкара за беля

остри песъчинки от вихрушка

в синьото око на облак благ,

който се препъна в хълма хрупкав,

пукна си главата, за капак,

и дъждът се втурна, запремята,

и пиля́ сребро... с очи видях,

че очите му са пълни с лято,

устните – с къпини, топъл смях.

 

Лятото с косачките бърбори

и плете чадъри от камъш,

сее жар и пот, и моли морен,

кротичък да никне всеки дъжд.

В хоризонт избухнал в детелини,

късогледа мравка с очила

зърва юли как на юг отлита

и с антенка хваща нишка хлад.

Залезът е взел свръхдоза нежност,

на шафран и пъпеши горчи...

... и преля морето,

август беше

на дъжда в дълбоките очи.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от сърце, Мария!
  • Излято, чувствено, неповторимо, омайващо, щедро на изживявания, преливащо от красота! Както само ти го можеш, Краси!!!👍💖🌹
  • Благодаря ви!
  • Красиво!
  • Поздравления!
  • Вече чакаме следващото. Пъстро, пищно и емоционално – харесах.
  • Благодаря ви, Вики и Деа - поне още един месец
  • Чудно, чудно!!!
  • Чудесия! Нека е лято в очите на дъжда!
  • Благодаря ви от сърце за емоциите, които сте изразили! Лято и хубави преживявания на душата, въздух, слънце, море и планинска прохлада... и море Поздрави!
  • Прекрасно! Поздравления! 💫
  • О, истинска прелест е това стихо!
  • Докато се оплакваме от жегите, то се изляло като дъжд...
  • Много е хубаво!
    Знам че лятото във планината:
    не е същото като на морето!
    Помни в мене още детето...
    В картината си носиш аромата
    на душа с детски смях богата!
    Сърдечни поздрави, ИнаКалина!🤗
  • Отдавна не бях чел толкова задъхващо се стихотворение! Страхотно!!!
  • Много красиво, лятно, леко дъждонежно и Много още ☺️
    Поздравявам те.
  • "В хоризонт избухнал в детелини,
    късогледа мравка с очила"

    Докато си търсех детелина
    нещо сред тревата заблестя.
    Мравка с очила със рамки сини
    и поличка къса на цветя.

    Наистина я видях. А стихът е зареждащ (и вдъхновяващ)
  • Така има повече място за усмивки - прави, криви, всякакви, с права, без права... важното е, че заваля, че с тези пожари се наслаждаваме сякаш на последните хладни лета. Така е, Кихоте - нося въдици, но на кила не нося
  • А ти как го изля това стихотворение - като на един дъх. Някои си пишат имената по два пъти отдолу, часа, датата и секундите дори, пък при теб е само правата запазени. Чак се засмях, и вече не съм рицарят на печалния образ, но пък и ти не си Санчо. 😉
  • Вальо, как си издържал да стигнеш до самия край.., но този път е било съвсем по твойта част усмивката си заслужава. Вили, да ви е лятно и хубаво!
  • Много красиво!
  • Краси, ето това е наистина медицинско стихче с късогледи мравки и наркотици водещи до нежност /ми то няма такива/ Иначе шафранът се събира през пролетта, тогава цъфтят минзухарите. Обаче тръскащите се къдрици ми напомни за пеещи такива.
Предложения
: ??:??