Очите ти
Очите ти
Очите ти са несънувано красиви!
Изумруда свети в тях като отглас
на полета ширнали се, дивни.
Без дъх останала съм аз, в прехлас.
Не виждам аз усмивката ти нежна,
дори не чувам твоя глас!
Уж будна съм, но като в хипноза
очите виждам. Само тях.
Омагьосана, забравям и да дишам!
Усмихваш се - това го знаеш ти.
С усилие огромно се разбуждам -
сега се раждат бъдещите спомени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
