Очите ти
Кристалчета са сякаш твоите очи -
блестяща влагата във тях попива,
дори когато погледът мълчи,
във тях се отразявам аз красива...
Кафява мекота от тях се стели,
спокойствие, уютна тишина,
когато взра се в тях, пътеки бели
показва ми съдбата, да вървя.
Когато начертал си пътя верен
и аз вървя, а погледът следи,
тогава ти във мене си уверен,
защото вярваш на очите си...
А те понякога искрят в екстаз...
във мрака сякаш пламъчета стават,
тогава погледа ти пия аз
и се оставям те да ме изгарят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
Поздрав!
