Кристалчета са сякаш твоите очи -
блестяща влагата във тях попива,
дори когато погледът мълчи,
във тях се отразявам аз красива...
Кафява мекота от тях се стели,
спокойствие, уютна тишина,
когато взра се в тях, пътеки бели
показва ми съдбата, да вървя.
Когато начертал си пътя верен
и аз вървя, а погледът следи,
тогава ти във мене си уверен,
защото вярваш на очите си... ...