В твоите очи,
аз видях своите мисли.
Ти мълчиш...
безкрайно тихо е.
И този безкраен дъжд
не спира да вали.
По-добре да ме беше ударил,
да беше ме убил с камъни,
но ти мълчиш.
Тишината ме изгаря ,
дълбае ,
една дума е достатъчна,
всичко ,
което знаеш
са лъжи
и омърсяване.
Знам,че свършва
това с теб.
Така е по- добре ,
след малко ще се съмне.
Аз тръгвам.
© Jivka Koleva Всички права запазени