В твоите очи,
аз видях своите мисли.
Ти мълчиш...
безкрайно тихо е.
И този безкраен дъжд
не спира да вали.
По-добре да ме беше ударил,
да беше ме убил с камъни,
но ти мълчиш.
Тишината ме изгаря ,
дълбае ,
една дума е достатъчна,
всичко ,
което знаеш
са лъжи
и омърсяване.
Знам,че свършва
това с теб.
Така е по- добре ,
след малко ще се съмне.
Аз тръгвам.
© Jivka Koleva All rights reserved.
!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
