Toлкова много очи съм видял,
толкова много забравих.
Но от твоите, вярвай, дъхът ми бе спрял,
защото в тях се удавих.
Нито са сини, нито зелени,
цветът им е просто кафяв.
А в същото време аз виждам вселени,
когато се взирам във тях.
След кратко си тръгна, накъде...
не зная -
погледът твой аз изгубих.
Кога ли ще видя, омаян гадая,
очите, в които се влюбих.
© Лис Ицов Всички права запазени