Toлкова много очи съм видял,
толкова много забравих.
Но от твоите, вярвай, дъхът ми бе спрял,
защото в тях се удавих.
Нито са сини, нито зелени,
цветът им е просто кафяв.
А в същото време аз виждам вселени,
когато се взирам във тях.
След кратко си тръгна, накъде...
не зная -
погледът твой аз изгубих.
Кога ли ще видя, омаян гадая,
очите, в които се влюбих.
© Лис Ицов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
