15.11.2020 г., 10:10 ч.

Ода за бутилката 

  Поезия » Друга
445 4 7

 

                        На гроба ми не сипвайте вода!

                                             Пеньо Пенев

 

 

Една бутилка за гробарите.

Една за мен, една за Него.

Засмейте се и запазете вярата

при спускането на ковчега.

 

Твърдя, че отлежала е ракията

и няма за умряло да я крия.

Преди от своя свят да ме изтриете,

сипете ми една ракия!

 

Ракията кротуваше си в тъмното -

на бъчвата в заспалата чернилка.

Но бих желал, когато пак осъмнете,

подайте ми една бутилка!

 

На Бога, царя и държавата

предложил съм от своята хранилка.

Простете, но, когато ме заравяте,

подайте ми една бутилка!

 

На собственото погребение

аз няма да събирам билки.

Вземете си ги хризантемите,

но дайте ми една бутилка!

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • При толкова "материал" всеки ден тук, признавам си, че не винаги стигам до края и бързо се отегчавам. Губя нишката или залагам дали ще позная финала....
    Тук, обаче.....Хм! Много добро, човече! Категоричност, перо, хъс. Безпощадно добро.
  • Истината е в бутилката май, че всички пътища, натам водят...
    Поздравявам те.
  • Добро.
  • !!!
  • "Засмейте се и запазете вярата при спускането на ковчега.", "на бъчвата в заспалата чернилка."! Благодаря, Ради. Изкъртва душата с онази лопата... Днес е смисълът, днес..
  • Пеньо-пеневско е. Явно са цъфнали хризантемите (Не бяха ли теменуги в онова, апокрифно стихче?) и работите са тръгнали зле.
  • Силно!
Предложения
: ??:??