Стоя и гледам облаците сиви на талази,
как глупаво се мръщят и мълчат
и с тъга откривам прилики омразни
между тях и хората от родния ни кът.
Някога велики войни, с история
-тъй древна като земята,
а сега превърнати в грозна ирония,
души- по-тихи от тревата...
Продадохте земята на дедите си,
вярата си впрегнахте в богове и герои- нечувани и чужди,
за да утолите егото в душите си,
опиянени от празни обещания, покварени от материални нужди. ...