Одеялце-огледалце...
И ако е по-добре да умра, отколкото да живея,
то по-добре да живея и после да умра.
Та как ще съм сигурна в предела и мечтата си,
ако не се боря за всяка капка време, в което ще ги науча?
И ако е по-добре да живея, най-добре да умирам
бавно и протяжно в лепкав слънчев лъч.
Паякът слънчо ще се разсмее, препуснал по очите ми,
защото смъртта ги кара да греят, а утрото - да жужи...
Ако тя е моят спасител, по-добре да я чакам
в затънтена мъничка стая с книга, вместо очи,
а любовта ми да крее в зениците на нощите,
в любовта ми към тебе, мое слънце от бряг и звезди...
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силна и прекрасна енергия има тук в това стихотворение!
-
И предишната, и сегашната са уникални! Благодаря ти... Радвам се, че съм станала повод да се сетиш за тях! Да ти се връщат пожеланията в пъти, в пъти! Радвам се, че намина оттук...
-
Отново ми напомни за една велика песен със твоя творба..., а двете са изключително уникални...сами за себе си, като изпълнение и усещане, съобщение... и имат общо помежу си, но и всяка е специална...:
http://vbox7.com/play:418e240da1
Светли сънища и вдъхновяща нощ и вдъхновяващ ден! -
Поздрав, Мисана! Сърдечно благодаря за милия коментар! Колко подходящо се сещаш за този цитат. Може би важи и обратното: "живея, защото не живея". Но нека живеем!
-
Топло и разчувстващо стихотворение. Затрогващо. Чудесна лирика пишеш, Йоана!
Не зная защо, но текстът ти извика в съзнанието ми една мисъл на Унамуно от книгата му "Агонията на християнството":
"Умирам, защото не умирам".
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
поздрав!