10.03.2024 г., 19:07 ч.  

Одисея 

  Поезия
5.0 / 18
734 14 11
Живее времето, но в него не живея.
Затворен в хилядите му посоки,
предсмъртно песента си пея,
пропуснал сетния си шанс за скока.
Не скока от земята пак в земята.
Не скока към невидими простори.
Дори не скока най-последен на душата,
след който само ехото говори...
А скокът над мълчанието странно,
където арестант си по принуда
и облаците те прегръщат плавно,
но ти от щастието си прокуден... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Летяла бих със тебе сред звездите.
Да бъда твоя сателит във мрака,
а може би титанов щит в бедите
нищо, че съм реголит върху плака.
Дали бих наклонила аз везните ...
  624 
Предложения
  • Тя не е самотна – има десет котки, дълга бяла рокля, спомени от сватба. Има предпазливост в нейната ...
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...

Още произведения »