Живее времето, но в него не живея.
Затворен в хилядите му посоки,
предсмъртно песента си пея,
пропуснал сетния си шанс за скока.
Не скока от земята пак в земята.
Не скока към невидими простори.
Дори не скока най-последен на душата,
след който само ехото говори...
А скокът над мълчанието странно,
където арестант си по принуда
и облаците те прегръщат плавно,
но ти от щастието си прокуден... ...