Огледай се
Огледай се наоколо в тълпата,
чии очи ли търсиш още?
Оглеждай се и всеки път, когато
събуждаш се напразно нощем.
Какво ли ще откриеш в тъмнината?
Една надежда, толкова банална –
човешката душа прогнила,
че можело да стане вярна.
Заблудата понякога е болест –
руши, а ти си мислиш, че създава.
И там, където виждаш прелест,
след дни жестоко погрознява.
Огледай се наоколо в тълпата,
все същото ли търсиш още?
Не плати ли вече си цената
за дългите самотни нощи?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Тодорова Всички права запазени