1.04.2018 г., 21:24  

Огледай се

784 1 0

Огледай се наоколо в тълпата,
чии очи ли търсиш още?
Оглеждай се и всеки път, когато

събуждаш се напразно нощем.
Какво ли ще откриеш в тъмнината?
Една надежда, толкова банална – 
човешката душа прогнила,
че можело да стане вярна.

 

Заблудата понякога е болест –
руши, а ти си мислиш, че създава.
И там, където виждаш прелест,
след дни жестоко погрознява.

 

Огледай се наоколо в тълпата,
все същото ли търсиш още?
Не плати ли вече си цената
за дългите самотни нощи?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...