1.04.2018 г., 21:24  

Огледай се

791 1 0

Огледай се наоколо в тълпата,
чии очи ли търсиш още?
Оглеждай се и всеки път, когато

събуждаш се напразно нощем.
Какво ли ще откриеш в тъмнината?
Една надежда, толкова банална – 
човешката душа прогнила,
че можело да стане вярна.

 

Заблудата понякога е болест –
руши, а ти си мислиш, че създава.
И там, където виждаш прелест,
след дни жестоко погрознява.

 

Огледай се наоколо в тълпата,
все същото ли търсиш още?
Не плати ли вече си цената
за дългите самотни нощи?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...