Огледало
Огледало
Мойта бурна младост
тъне в сенки и нерадост!
Нямам думи да опиша
тази адска самота...
В кой да търся днес надежда –
всеки в мене се оглежда.
Хвърля поглед – бегъл, кратък
и изчезва без следа...
Но не съм аз огледало,
нито само женско тяло...
И душата ми загива
в тази адска самота...
А животът, толкоз кратък,
си отива без остатък.
И остава само спомен...
И изчезва без следа...
Няма в кой да се потърся,
от страха да се отърся,
да намеря малко радост
в тази адска самота!
Всеки гледа да избяга
и ръка да не протяга –
взима всичко що намери...
И изчезва без следа...
Хвърля поглед в огледало,
тъй внезапно пожълтяло,
Грабва себе си и бяга
в тази адска самота.
А коя съм аз? Не зная...
Даже вече не мечтая,
да открадна свойта младост
и изчезна без следа...
Аз съм просто огледало –
изхабено, пожълтяло!
Нямам сили да се боря
с тази адска самота!
Ще потъна днес в морето,
ще се гледа в мен небето...
И след няколко секунди
ще изчезна без следа...
20.02.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
вин амп 
