Огледало

Мойта бурна младост

тъне в сенки и нерадост!

Нямам думи да опиша

тази адска самота...

В кой да търся днес надежда –

всеки в мене се оглежда.

Хвърля поглед – бегъл, кратък

и изчезва без следа...

Но не съм аз огледало,

нито само женско тяло...

И душата ми загива

в тази адска самота...

А животът, толкоз кратък,

си отива без остатък.

И остава само спомен...

И изчезва без следа...

Няма в кой да се потърся,

от страха да се отърся,

да намеря малко радост

в тази адска самота!

Всеки гледа да избяга

и ръка да не протяга –

взима всичко що намери...

И изчезва без следа...

Хвърля поглед в огледало,

тъй внезапно пожълтяло,

Грабва себе си и бяга

в тази адска самота.

А коя съм аз? Не зная...

Даже вече не мечтая,

да открадна свойта младост

и изчезна без следа...

Аз съм просто огледало –

изхабено, пожълтяло!

Нямам сили да се боря

с тази адска самота!

Ще потъна днес в морето,

ще се гледа в мен небето...

И след няколко секунди

ще изчезна без следа...

20.02.2005