4.04.2013 г., 9:56  

Огледало

884 0 7

Как искам да ти бъда  огледало -

усмивки да ми пращаш всеки ден,

да те рисувам - и лице, и  тяло,

а погледът ти да е все във мен.

 

Да съм ти обич, вяра и надежда.

Лъжа и истина. Копнеж и плен.

И  дреха щом събличаш  с тиха нежност,

от хубостта ти да съм заслепен.

 

Със самочувствие да те зареждам,

да блесвам  зайче в  твоята коса.

В душата ти да се оглеждам,

щом скриеш в мен една сълза.

 

 ekstasis

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...