Огледало за душата
Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая,
във духовна омая преплели невидими пръсти.
А в безвремие друго ще дойде момент да се каем,
че едва ли сега-то ще искаме с болка да кръстим.
Не, не ще да надбягаме тази дълбока разплата,
що в мисловния пъкъл остави безмерна следа,
че залутана търси те в бъдно и в прежно душата,
без да бъде за мене и теб кръст, съдба, и беда…
И не искам да бъда причина за избори грешни,
нито призрак, белязал със стъпките свои нощта.
Но безволна съм вече, откакто случайно те срещнах –
да те губя не ща и след теб в самота да крещя…
Да поставяш на съд пред съдбата ония любови –
ще е сякаш отхвърлил си всички посоки назад.
Ние с тебе това сме. Кажи ми дали сме готови
край да сложим сами и осъдим душите на глад?!
07.07.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
