Огледало за обратно виждане
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Не съм дошла на свят да се преструвам
и благославям всяка светлина.
Аз с много малко хора другарувам.
Издигам си понякога стена,
пресрещне ли ме мазен подлизурко,
наивно гледащ в мен, но със сплетни –
на топло сврени в тъмната му куртка,
да хвърля кал и миг не се свени.
На черното не ща да кажа бяло
или да мамя с краткия си стих.
Написах, що написах – отлетяло.
Отдавна всичко всекиму простих.
Аз носех само шепичка фотони
и пръсках ги през щедрия си смях
От мен, каквото искаш, си примомняй.
Дано това, което всъщност бях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
